Мини пудел с атланто-аксиална нестабилност

Това е случаят на Рони-  десет месечен мъжки мини пудел.

 

След няколко седмична история на болки в шийната област Рони беше получил рязка слабост с четирите крайника. Поводът за възникването на парезата беше слизане от не особено голяма височина.
При клиничния преглед установихме много тежко засягане на неврологичните функции и на четирите крайника (тетрапареза), като изправянето на Рони беше почти невъзможно.
 
 
 
 
Младата възраст на Рони, рязко започналото засягане на 4-те крайника и болката във врата ни насочиха за заболяване в шийната част на гръбначния стълб (най- вероятно вродена аномалия).
 
След извършените изследвания- рентгенови снимки с анестезия, поставихме точна диагноза на Рони- Атланто-аксиална нестабилност

 

Заболяването атланто-аксиална нестабилност е рядко срещано гръбначно заболяване, характерно за мини- и той- породите, като пинчер, чихуахуа, йоркшир, померан, пекинез и мини пудел. Много рядко се засягат едри породи като немска овчарка и ротвайлер. При заболяването се наблюдава ненормална подвижност и нестабилност между първия (атлас) и втория (аксис) шиен прешлен от гръбначния стълб. Тази подвижност позволява прекомерно свиване между двата прешлена, което причинява притискане на гръбначния мозък. Тежестта на клиничните признаци зависи както от силата на притискането и така и от продължителността му. Клиничните признаци на заболяването могат доста да варират- най- често се наблюдават болки във врата, нестабилно и некоординирано ходене, в тежки случаи парализа с четирите крайника. При парализа на нервите, инервиращи диафрагмата може дори да се подтисне дишането и да се стигне до фатален изход. Заболяването може да се прояви постепенно или да се отключи рязко при незначителна травама.
 

  

Нормалната  анатомия

Със  *  е означен върхът на dens axis

Заболяването има две основни форми- при едната се наблюдава недоразвит или счупен израстък на аксиса (dens axis), а при другата връзките (лигаментите) между двата прешлена са толкова слаби, че могат да се скъсат при незначителна травма. Както се оказа от рентгеновите снимки, при Рони се касаеше за втория вариант. В подобни случаи, тъй като dens axis е нормално развит ( и при наличието на повишената подвижност),  той навлиза в гръбначния канал и силно притиска гръбначния мозък- резултатът в случая беше тежка тетрапареза.
 
 
 
Терапията на аталанто -аксиалната нестaбилност може да бъде консервативна- обездвижване и поставяне на специална шина :
 
 
 
 
 
 
В част от случаите обаче се стига до нуждата от хирургична намеса- прилагат се  различни методи на стабилизация:
 
 
 
 
Поради тежката степен на неврологичен дефицит в случая на Рони решихме, че оперативното лечение ще даде най- добри и сигурни резултати. Техниката, която избрахме за случая на Рони- вентрално стабилизиране чрез множество импланти  и костен цимент, е технически трудно изпълнима при много малко куче (в случая под 3 кг), но със статистически най- добри резултати в дългосрочен план.

Подготовка за операцията

 

Множество импланти, стабилизирани чрез метакрилатен цимент

 

За голям радост , седмица след операцията Рони започна да се изправя много по- уверено на краката си. До третата седмица след операцията Рони вече тича, като възстановителният процес продължава и всички ние се надяваме за пълното възстановяване на Рони!

 

 

 Автор:Д-р Владислав Златинов

Previous Next