Немски дог с неврологичен проблем

Немски дог с неврологичен проблем - Wobbler syndrome или Caudal Cervical spondylomielopathy

 Това е случаят на пет месечния немски дог Бък.

 Заболяването на Бък беше започнало от около два-месечна възраст и се състоеше в затруднения в ходенето- некординираност (атаксия) и неврологичен дефицит (влачене на 4-те крайниците). Изписаната терапия със стероиди беше довела до значително подобрение, но само с временен ефект. На Бък вече беше поставена диагноза  Wobbler syndrome. Поради незадоволителното повлияване от медикаментите, Бък беше рефериран за хирургична интервенция в нашата клиника.

 

 

Wobbler syndrome е заболяване характерно предимно за две породи кучета - немски дог и доберман (боледуват много по-често мъжките кучета). Причините за възникването му са генетични или твърде бързия растеж от прехранване в ранна възраст.

 

 

Накратко обяснено проблемът се състои в  механично притискане на гръбначния мозък (шийната част) от костни или меки структури в мозъчния канал и от там смущения в неврологичната функция. Притискането може да се дължи на две основни групи причини. В едни от случаите се касае за дегенеративни изменения, които се появяват с възрастта- дискови хернии, хипертрофия на лигаменти в канала, артрит на междупрешленните стави. Тези форма са по- типични за възрастните добермани (около 7- та година). В други случаи се касае за неправилно развитие на шийните прешлени- твърде малък костен канал или неправилно насочени предни части на прешлените, притискащи мозъка. Тези форми са по- характерни за младите догове, такъв беше и проблема на Бък.

 

 

Терапията на синдрома е консервативна или хирургична според конкретния клиничен случай. Много важно е контролираното диетично хранене на младите догове, с цел ограничаване на твърде бързия костен растеж. Колкото по- рано в живота се прояви заболяването, толкова по- вероятно да се стигне до нужда от операция.

Случаят на Бък е необичаен поради много ранната проява на заболяването- още от двумесечна възраст. Както се оказа от рентгеновите изследвания  шийните прешлени на Бък бяха неправилно формирани с конусовидна форма (по- тесни в предната си част), като проблемните места бяха няколко , но най- тежките притискания бяха между 3-4 и 4-5 шиен прешлен. Оказа се и , че притискането на мозък зависи от позицията на врата (влошаване при екстензия)- т. нар. динамични лезии. Това определи специфичната хирургична техника при операцията на Бък- стабилизация с костен цимент след разтегляне (дистракция) на прешлените. Върху костния цимент се постави костна присадка- целта е допълнителна стабилизация след 6 седмици.

 

Бък