Брахицефален синдром

Повечето хора не са запознати с термина брахицефален синдром, но ако сте собственик на Мопс, Пекинез, Боксер, Английски булдог,  или някоя от другите породи с "сплесната" муцуна , е желателно да се запознаете по- подробно с този синдром. Думата идва от гръцки: "Brachy,"- къс и "Chephalic" -глава.

Какво предствлява брахицефалният синдром?

  Този синдром е вродено- обструктивно заболяване на дихателните пътища, съвкупност от анатомични аномалии, характерни за някои породи кучета (рядко при котките).

  Познати са следните форми на синдрома:

  Дълго меко небце- състояние, при което мекото небце е толкова дълго , че върха му навлиза в дихателните пътища (ларинкса) и пречи на нормалната инспирация (вдишване).

  Тесни (стенотични) ноздри- ненормално развити(твърде тесни) или вгъващи се навътре при вдишване носни гънки.

  Еверзия (обръщане) на ларингиалните торбички(вентрикули)-ларингеалните вентрикули представляват малки джобове в стената на ларинкса. При увеличени дихателни усилия лигавицата на вентрикулите може да изпъкне. Тъканите  отичат и изпъкват в ларинкса, това води до по-нататъшно ограничаване на въздушния поток. Изпъкването на ларингеалните вентрикули е първият стадий на ларингеален колапс.

  Хипоплазия на трахеята- твърде тясна трахея за останалата част от дихателната система. По-често се наблюдава при Английския булдог.

  Една или комбинация от тези клинични форми е причина за затруднения в дишането, поради повишената резистентност и необходимостта от по- голямо усилие при вдишване. Кучетата с брахицефален синдром с времето могат да развият вторични проблеми като : възпаление и оток на ларинкса ; еверзия на сливиците,  колапс на трахеята. В крайни случаи може да се развият най-тежките усложнения- ЛАРИНГЕАЛЕН КОЛАПС И ПАРАЛИЗА НА ЛАРИНКСА(Виж по- долу).

Кои породи страдат от заболяването?

  Брахицефалния синдром се наблюдава най-често при Английски булдог, Мопс, Бостън териер, Пекинез, Кавалер Кинг Чарлз спаниьол, Шар пей, Френски булдог, Лхаса Апсо и Ши Тцу.

Изброените породи с къса муцуна са били селектирани, така че да притежават сравнително нормална долна челюст, пропорционална на тялото, и много по-скъсена горна челюст.

  Например стандарта на породата Английски булдог, включва много тясно лице и много късо разстояние от носната гъба до основата на очите. Не е чудно , че в този случай остава сравнително малко място за нормалните структурите (включително носните конхи), участващи в дишането. В резултат на "желания" екстериор тези породи са ощетени в някои отношения и вие като собственик трябва да познавате тези характерните особености на любимеца си.

  Относно гореспоменатите породи има консенсус , сред специалистите в областта. Иначе съществуват породи , при които честотата на заболяването не е точно проучена.

  Какво е значението на брахицефалния синдром за кучето ви и за вас като собственик?

  Основни клинични признаци при брахицефалния синдром:

• Хъркане
• Затруднено дишане
• Шумно дишане
• Лесна уморяемост
• Опити за повръщане
• Кашлица
• Посиняване на езика (цианоза)
• Неспокойствие и възбуда
• Колапс (припадък)

  Допълнителни признаци при брахицефалите:

• Повишен риск от топлинен удар
• Проблеми с преглъщането
• Принудена позиция на тялото , за по- добро поемане на въздух
• Чести зъбни и перидонтални проблеми
• Чести очни проблеми
• Кожни възпаления на гънките на лицето

  Затрудненията в дишането, които създава заболяването, варират при различните брахицефали, като най-често се наблюдава хъркане и усилено дишане през носа. За повечето кучета това е единственият проблем, докато при други има много шумно дишане, кашлица, непрекъснати опити за преглъщане, епизоди на слабост и дори колапс, както и лесна уморяемост. В дългосрочен план това натоварва работата на сърцето.

  При някои кучета (Английския булдог) се наблюдават чести епизоди на т. нареченото "sleep-disordered breathing"- затруднения в дишането при сън. Много брахицефали с дълго меко небце предпочитат да спят по гръб. Така най-вероятно небцето застава в позиция , която най- малко притиска ларинкса.

  Прегряването е изключително опасно при брахицефалните, защото учестеното дишане (нормалният механизъм за охлаждане при кучетата) води до допълнително стесняване и оток на дихателните пътища (вече стеснени), правейки кучетата доста неспокойни. Възбудено поведение, двигателна активност и топлото време може да отключи опасен порочен кръг.

  Брахицефалите често имат и храносмилателни проблеми, поради затруднение в координация при поглъщането на храната и усилията за вдишване в същото време. Погълнатият въздух може да причини гадене и повръщане, и по- рядко аспирационна пневмония от погълнати хранителни частици.

  В случаите, когато се налага седация или обща анестезия на куче с брахицефален синдром, ветеринарните лекари обръщат особено внимание на тези пациенти, поради по-високия анестезиологичен риск при тези породи в сравнение с другите. В добре оборудваните клиники вкарването в анестезия и възстановяването на тези кучета, рядко е сериозен проблем. Ветеринарният ви лекар може да поиска предварителни изследвания (като рентгенова снимка) за преценка на тежестта на проблема.

  Много е важно да се отбележи ,че ако не се коригира в млада възраст брахицефалния синдром  често е прогресивно заболяване. В по- тежките случаи се стига до необратима деформация на ларинкса (ЛАРИНГЕАЛЕН КОЛАПС)- тежко състояние , при което може да се наложи трайна трахеостомия (пациентът диша през отвор в трахеята). 

Обструкция на ларинкса (ларингеален колапс) при 3 годишен мопс. Лигавичните гънка пречещи на преминаването на въздуха са вторичен проблем вследствие хроничното дразнене в областта. 

Как се поставя диагнозата Брахицефален синдром?

  При клиничния преглед тесните ноздри се откриват лесно. При аускултация на ларинкса и фаринкса се долавя известен шум (стридор) на фона на другите дихателни шумове. Той е вследствие от преминаването на въздушната струя през стеснените дихателни пътища.

  Категоричната диагноза за дълго меко небце и ларингеална еверзия е по- трудна и изисква седация или пълна анестезия. Като допълннение към проблемите брахицефалите често имат доста голям език, който понякога прави визуализацията на ларинкса трудна. Мекото небце често е удебелено и грапаво с възпален край и покрива епиглотиса с повече от няколко милиметра, а нерядко върхът му навлиза в ларинкса

  В хроничните случаи хрущялите на ларинкса стават нееластични и започват да колабират, стеснявайки още дихателните пътища. Нормалното положение на ларингеалните вентрикули е между гласовите гънки. При еверзия, ларингеални вентрикули са отекли, изглеждат като синьо-сиви маси от мека тъкан, изпъкнали в дихателните пътища само в предната част на гласовите гънки.

Каквo е лечението на брахицефалния синдром?

Консервативното лечение трябва да се насочи към намаляване на факторите, които изострят клиничните признаци- физическо натоварване, възбуда и прегряване.

Наднорменото тегло е сериозен фактор утежняващ заболяването. Някои от засегнатите породи , често са предразположени към затлъстяване, което изисква собствениците да вземат съответните диетични мерки.

В някои от случаите може да се извърши хирургична корекция на анатомичните дефекти. Изборът на хирургичната процедура се базира на естеството на съпътстващите проблеми. Тя може да включва разширяване на ноздрите, резекция на дългото меко небце и евертиралите (изпъкналите) ларингеални вентрикули.

Разширяването на ноздрите е козметична операция, която отнема малко време и не крие сериозни рискове.

  Хирургичното лечение на дългото меко небце е по-инвазивно и се предприема в случаи на сериозен дихателен дискомфорт, прогресиране на състоянието с времето или при развитие на живото застрашаваща обструкция. 

  Ако вашето куче показва кашлица, опити за повръщане, лесна уморяемост или стридор (шумно дишане), резекцията на дългото небце може да е наложителна. Препоръчва се операцията да се извършва в млада възраст- 4 до 24 месеца, за да се предотвратят дегенеративните промени на ларингеалните хрущяли и ларингеалния колапс.

Техниката може да се извърши традиционно със скалпел или с CO2 лазер. 60-85% от оперираните кучета показват съществено подобрение след операцията, но въпреки това може да хъркат епизодично. Операцията с лазер намалява кървенето и дискомфорта, както и намалява оперативното време. Ако ларингеалните вентрикули са изпъкнали, те могат да бъдат отстранени в същото време.

  В тежки хронични случаи ларингеалните хрущяли стават нееластични (ларингеален колапс) и резекцията на небцето и ларингеалните торбички не е достатъчно за облекчаване на дишането.

   ЛАРИНГЕАЛНИЯ КОЛАПС  е тежко състояние, което изисква хирургична терапия. Има няколко техники , но най-ефективната е трайна трахеостомия, макар че техниката е инвазивна и са възможни усложнения.

Възможни ли са усложнения при операцията?

  Оперираните кучета трябва да бъдат следени много внимателно след хирургичната интервенция. Кървене или сериозен оток може да запуши дихателните пътища, затруднявайки дишането. Сравнително рядко след операцията се налага временно поставяне на тръбичка през разрез в трахеята (временна трахеостомия), докато възпалението и отокът спаднат и кучето може да диша нормално (около 24 часа).
Хоспитализацията на пациентите е поне 24 часа, като кашлицата е чест признак в след-оперативния период.

Каква е прогнозата при брахицефалния синдром?

  След хирургична корекция при младите животни прогнозата е много добра. В повечето случаи те дишат много по-лесно и без затруднения. Активността им видимо се повишава. При по-възрастни пациенти прогнозата е по-съмнителна, особено при започнал процес на ларингеален колапс. Веднъж развил се напреднал колапс на ларинкса прогнозата е лоша, освен ако не се вземат хирургични мерки, които да коригират тежкия проблем.

Извод

  Породите със сплесната муцуна стават все по-популярни. Техните характерни особености правят външния им вид уникален и са част от тяхната интересна индивидуалност. За съжаление точно тези особености могат да доведат до дихателни проблеми. За щастие с добра грижа от страна на стопаните и компетентността на ветеринарните лекари тези кучета също могат да водят комфортен и пълноценен живот.

Автор: Д-р Радостина Динева

В статията са използвани материали от:

Manual of Small Animal Cardiorespiratory Medicine and Surgery: Virginia Luis Fuentes and Simon Swift

Textbook of small animal surgery: Douglas Slatter BVSc PhD MS FRCVS

Статиите в този сайт НЕ заместват клиничният преглед от ветеринарен лекар и не са основание за диагноза. Моля посъветвайте се с лекар ако забележите необичайно поведение или болестни признаци при любимеца ви. Той може да открие важни проблеми, които вие може да сте пропуснали.