Скъсана предна кръстосана колянна връзка
Скъсана предна кръстосана колянна връзка
Скъсването на предната кръстосана връзка е едно от най-честите ортопедични заболяване при кучетата и най-честата причина за развитие на остеоартрит в колянната става.
За разлика от хората, при които травма е най- честата причина, при кучетата заболяването е по- скоро дегенеративно, отколкото травматично. |
Независимо от причината, разкъсването води до нестабилност в колянната става и прогресивно развиващ се остеоартрит.Той се развива във всички случаи независимо от лечението. Тежестта му обаче (както и клиничните последствия), зависят до голяма степен от приложената терапия.
Целта на тази подробна статия е да информира собствениците на животни относно причините, последствията и възможностите за терапия на това често заболяване и да отговори на някои от често задаваните въпроси.
Каква е нормалната анатомия на коляното?
Колянната става свързва бедрената кост с тибията и притежава доста компоненти, които я определят като най-сложната става в тялото.В коляното се откриват две много здрави съединително-тъканни структури кръстосани една с друга, които подпомагат стабилността при движение. Те се наричат предна и задна кръстосани връзки.
Отвън на ставата се разполагат две други много здрави връзки - колатерални, които за щастие рядко биват увредени. Изброените структури заедно с колянната капачка иприлежащите мускули поддържат коляното стабилно по време на широк обхват от движения.
Вътре в ставата между костите се намират две хрущялни структури с форма на полумесец - медиален и латерален менискус, служещи за абсорбиране на натоварването в ставата.
Какви са причините за скъсването на връзката?
При хората травматично въздействие, най -често по време на спорт , превъзмогва здравината на връзката и нейните влакна се разкъсват.
При кучетата причината за скъсването е много по- различна. Вместо рязко скъсване от прекомерно усилие, обикновено връзката постепенно дегенерира (изменя се) - подобно на късащо се въже с много нишки. Това е една от причините хирургичната терапия на състоянието при кучетата да се различава от съответните техники при хората. Самата причина за дегенеративните изменения не е съвсем изяснена, но се предполага генетичен фактор. Доказателство за това е наличието на породна предразположеност.
В около 80% от случаите при кучетата се касае за дегенеративно изменение и скъсване на връзката.
Чистото травматично увреждане е по- рядко- в 20% от случаите.Травмите, водещи до скъсване на кръстосаната връзка, обикновено са свързани с внезапно и много силно усукване на лигамента. Класически пример е попадане на крака в дупка по време на тичане. Прекомерната екстензия и ротация водят до пълно или частично разкъсване на връзката. Не рядко директно се уврежда и менискуса.
Кои са предразполагащите фактори за заболяването?
Ето някои рискови фактори за спонтанно скъсване на колянната връзка:
-хроничен лимфоцитарен (автоимунен) артрит
- наднормено тегло
-конформационни особености в постановката на крайниците (силно наклонено тибиално плато, голям ъгъл на петните стави, наличие на пателарна луксация)
- хиперактивност и многократно пренатоварване на лигамнетите
-липса на полови хормони, вследствие кастрация
-повишени нива на хормони като кортизол (при Хиперадренокортицизъм)
Каква е функцията на предната кръстосана връзка?
Най-просто обяснено предната връзка възпрепятства движението на тибията спрямо бедрената кост. Също така тя участва в ограничаването на вътрешното извъртане (ротация) на тибията.
Какво се случва в ставата след скъсването на връзката?
Накратко казано , скъсването на връзката предизвиква нестабилност и патологична подвижност в колянната става.
Tplo2 from Vladislav Zlatinov on Vimeo.
В дългосрочен план това води до развитие на остеоартрит в засегната става. Поради възникналата нестабилност и разрушаването на остатъка от връзката в ставата се отделят субстанции, наречени медиатори на възпалението.
Поради възпалителните фактори и наличието на механична нестабилност остеоартритът в коляното може да прогресира доста бързо - ставната капсула се възпалява (синовит) и впоследствие се уплътнява хронично(фиброза).
Допълнително е възможно увреждане на медиалния менискус. Той служи като „амортисьор” между тибията и бедрената кост и се състои от влакнест хрущял, по–мек от костните структури. При наличие на нестабилност, всеки път когато кучето използва засегнатия крак, бедрената кост се „приплъзва” и притиска менискуса. При увреждане на менискуса артритните изменения се засилват, а оттам и болката.
В случаите на остро скъсване се наблюдава много силно вътреставно възпаление със събиране на течност или кръв в колянната става (ефузия). Това е свързано със силна болезненност - животното въобще не обременява крака.
В по-късната фаза, поради възникналата нестабилност, започва хронично дразнене на ставните компоненти - капсула, менискуси, поради получената прекомерна подвижност между двете кости. Това дразнене причинява ерозии по ставния хрущял и е причина за развитието на хронични дегенеративни изменения в ставата. Не рядко се получава разкъсване на менискуса и нарушаване на гладкото движение в колянната става.
Има ли кучета предразположени към заболяването?
Женските (особено кастрирани) кучета с наднормено тегло са най-предразположени.
Скъсване на връзката може да се получи при всички кучета, но най- често се засягат едрите и гигантските породи:
· Бернско планинско куче, Кане Корсо, Булмастиф, Неаполитански мастиф, Американски стафордшир териер,Чау- чау, Немска овчарка, Голдън и лабрадор ретривър, Ротвайлер, Санбернар, Нюфаундленд
Какъв е рискът за връзката на другия заден крак?
Какви са клиничните признаци ?
В зависимост от особеностите на увреждането (травматично или хронично) и в зависимост от това дали скъсването е пълно или частично, признаците варират от лека куцота след разходка до тотално неизползване на крайника (вдигнат във въздуха).
Кучетата с остро увреждане обикновено показват високостепенна куцота, която намалява без терапия след 3-6 седмици (особено при пациенти под 10кг).
Изследванията при дребните породи показват, че те запазват добра функционалност на крака с консервативна терапия.
При средните и едрите породи куцотата намалява с времето, но те никога не възстановяват пълноценно функцията на крака и периодичната болка е съпътстващ признак.
Евентуалното увреждане на менискуса много бързо причинява прогресиране на дегенеративни промени.
Възможно ли е частично скъсване на връзката?
Прочети повече за случая на Хектор тук.
Колко време е необходимо за развитието на дегенеративните изменения в колянната става?
Обикновено са необходими поне 3 седмици за развитието на рентгенографски видими остеофити (шипове) в колянната става.
-
Как се диагностицира скъсаната колянна връзка?
Задължителна ли е операцията?
Скъсването на предната кръстосана връзка може да се лекува консервативно или хирургично. Консервативната терапия рядко се препоръчва. Предимно в някой от следните случаи:
- При съпътстващо друго заболяване, което не позволява обща анестезия- сърдечни , напреднали хормонални заболявания.
- При тежки ставни заболявания като ревматоиден артрит и лупус.
- Твърде стари случаи със силно напреднала генерализирана артроза.
При кучета, тежащи над 15 кг, шансовете за клинично възстановяване без операция са малки. По- дребните кучета и котките имат по- добра прогноза с консервативно лечение, но и при тях подобрението обикновено отнема няколко месеца и рядко е пълно.
В какво се състои консервтивната терапия?
· ограничаване на активността за 4-6 седмици
· контрол на телесното тегло
· обезболяващи медикаменти
· вътреставно приложение на хиалуронова киселина (хондропротектор моделиращ остеоартрита).
· физиотерапия (особено хидро терапия).
· Поставяне на т. нар. “brace”, подвижна шина, което създава известна стабилност при движение в колянната става.
· Акупунктура- както и при хората има добри резултати при умерено силни хронични болки.
С медикаментозна терапия, леките пациенти могат да получат много добро клинично възстановяване, но трябва да се има в предвид, че понякога възстановителния период продължава няколко месеца. При пациенти, при които възстановяването не протича добре е желателно да се лекуват оперативно. За съжаление дегенеративните изменения са неизбежни и при по-младите пациенти са възможни артритни болки след години.
ВАЖНО!
Консервативната терапия води до незадоволителни резултати, при пациенти по- тежки от 20 килограма
Каква е целта на хирургичната терапия?
В по-голяма част от случаите, хирургичната интервенция е най-доброто решение, за да се избегнат хроничните ставни изменения.
Целта на хирургичната интервенция е да се компенсира нестабилността създадена след скъсването на връзката. Това се постига чрез различни методи: изграждане на изкуствени връзки, изграждане на връзки от естествени материали (фасции и сухожилия), корективни остеотомии променящи наклона на ставната повърхност и др.
Как да избера какъв вид хирургична техника е подходяща за кучето ми?
Въпреки че, все още не съществува идеалната оперативна техника и, че при почти всички случаи рентгенографски се откриват артритни изменения, оперативният метод може да се окаже от голямо значение за крайния изход от заболяването.
Най-общо техниките се делят на: техники заместващи скъсаната коленна връзка и геометрични остеотомии, променящи биомеханиката на колянната става.
За да вземете правилно решение, е най-добре да обсъдите с вашия ветеринарен лекар какъв хирургичен метод ще е най- оптимален за любимеца ви. При нужда той може да ви препрати за консултация със специалист ортопед.
За по- подробна информация вижте линка по- долу:
-
Какви са вариантите за операция?
-
До колко са успешни операциите?
При липсата на усложнения (зависят от вида на техниката) хирургичните техники са успешни и водят до възстановяване на пациента. Геометричните остеотомии имат по- сигурни резултати и възстановяването е по- бързо.
- Едногодишен бобтейл с патология в коленните връзки
Кога кучето ми може да се прибере вкъщи?
Обикновено на другия ден след операцията.
Възможни ли са усложнения след операцията?
Освен стандартните анестезиологични рискове, всеки от изброените хирургични методи крие някои рискове за усложнение като: инфекция, силен оток и болка, травма на нерв, разместване на импланти, разхлабване или скъсване на синтетичните връзки.
Честотата на тези усложнения може да зависи от квалификацията и опита на хирурга. Много важни са и темперамента и активността на пациента както и след оперативното спазване на инструкциите от страна на стопанина.
Важен ли е следоперативния период?
Според някои той е почти толкова важен, колкото и самата операция.
За съжаление, корекцията на нестабилността в коляното не е застрахована от усложнения вследствие на претоварване. Особено важни са първите 4 седмици - период, в който организмът се адаптира и изгражда нови тъкани около поставените импланти. По- застрашени от усложнения са гигантските породи, хиперактивните кучета и пациентите с двустранно скъсана връзка. При твърде активноповедение дори се препоръчва употребата на леки седативи.
Тоталното обездвижване също не е препоръчително - води до мускулна атрофия, обездвижване на ставите и т.н. Съществен момент за по- бързото възстановяване са различните физиотерапевтични мерки, които могат да се прилагат както в домашни така и клинични условия.Желателно е вашият хирург да ви предостави схема за балансирано натоварване и активност след операциятаПостоперативни грижи след геометрична остеотомия (ТТА, ТТО, TPLO)
Програма за активност и физиотерапия- екстракапсуларен метод
Колко време продължава възстановителният период?
Пълното възстановяване протича от 3 седмици до 6 месеца, според давността на проблема, теглото и активността на пациента, вида на хирургичната техника, наличие на други увреждания (скъсан менискус напр.) и др. фактори.
Съществува ли превенция на заболяването?
Невъзможно е да се вземат мерки и риска за заболяването да се сведе до нула.Все пак някои мерки могат да намалят вероятността за скъсването на колянната връзка. Поддържането на добра телесна кондиция в комбинация с редовни умерени натоварвания при едрите породи може да предпазят от мускулно-ставни заболявания.
ИЗВОД
Скъсването на предната кръстосана връзка, за съжаление е твърде често заболяване при кучетата. В някои случаи нещата са ясни - типични клинични признаци и лесна диагноза. Други случаи могат да бъдат сериозен източник на размисъл: избор за терапия - хирургична или консервативна, какъв вид техника и т.н. Веднъж поставена диагнозата, вашия ветеринарен лекар или специалист ортопед биха ви дали най-точна препоръка за терапия на любимеца ви.
Информативни клипове ( на английски):
zlatinov_vet@yahoo.com
Статиите в този сайт НЕ заместват клиничния преглед от ветеринарен лекар и не са основание за диагноза. Моля, посъветвайте се с лекар, ако забележите необичайно поведение или болестни признаци при любимеца ви. Той може да открие важни проблеми, които вие може да сте пропуснали.
-