ЛАКЪТНА ДИСПЛАЗИЯ ПРИ КУЧЕТАТА

"Дисплазия" буквално означава неправилно развитие. Всъщност с този термин се означава  не е една конкретна патология в развитието на лакътната става, а няколко различни форми. Тяхното обобщение с един термин  опростява иначе доста сложното състояние и прави аналогии със заболяването на тазобедрената става. Всъщност между двете състояния няма много общо, освен , че и двете предизвикват артритни промени и се срещат често при едрите породи.

Клиничното значение на лакътната дисплазия е много голямо , тъй като се среща често и може да причини трайни последици. За съжаление природата е устроила така лакътната става, че толерантността й към неправилно функциониране е малка и много рядко патологиите са без симптоми. Това контрастира с клиничното значение на тазобедрената дисплазия, при която могат да се„толерират“ сериозни изменения.

Каква е нормалната анатомия?

Лакътната става е сложна, състояща се от три отделни кости, движещи се основно в една успоредна равнина. Обхвата на движенията е широк: 30-165 градуса, като гладкото движение (конгруетността на ставата) е с критично значение за нормалното й биомеханично функциониране.

Каква е причината за неправилното формиране на лакътната става?

Основните фактори са генетични , с по-малко влияние на факторите на околната среда- хранене и активност в млада възраст. В момента са открити повече от сто гени, които допринасят за лакътната дисплазия. Някои от най-съществените генетични фактори, определят несинхроннен растеж между радиуса и улната.Това от своя страна води до биомеханично претоварване на ставната повърхност на една от двете кости и в последствие несраставне или отчупване костен израстък. 

Осетохондрозата се причинява от генетичен дефект, водещ до патология в процеса на вкостяване (енхондрална осификация), започващо от хрущялната тъкан. Като резултат се  формира по-дебела, биомеханична несъвършенна хрущялна лапичка, която се отделя, оставайки „оголена“ костна тъкан с абразивно въздействие в отсрещния хрущял.

Кои породи страдат от заболяването ?

Ретривъри, ротвайлер, немска овчарка, самоед, чау-чау,всички гигантски породи (над 35 кг).

Какви са признаците на лакътната дисплазия?

Клиничните признаци на ЛД са свързани с промени в походката. Могат да варират от периодична, едва доловима куцота   след натоварване, до очевидна високостепенна куцота неповлияваща се от медикаменти и силно влошаваща качеството на живот на засегнатите кучета. Куцотата може да се появи по-всяко време от живота на кучето, но все пак има два основни пика- в ранна възраст (при възникване на проблема) или след години , вследствие на трайни артритни промени. Ювенилното проявление на отделните форми на ЛД най-често е: несрастнал анконеален израстък(UPA)- около 4-5 месец,  заболяване на медиалния короноид (МCD)- 7-9 месец,остеохондроза (OC)- 6-8 месец. При много тежки патологии проявата може да е дори на 3 месечна възраст.

 Интересно е, че не винаги има съответствие между рентгенографската находка и клиничното състояние. Обикновено признаците се проявяват по- силно след почивка или тежко натоварване.

Клинично могат да се открият: мускулна атрофия, намален обхват на движенията, крепитация, ставна ефузия и фиброза, болка при супинация. В някои случаи се наблюдава специфична ротация на крайника под лакътната става, с прибрани към тялото лакти.

Как се диагностицира ЛД?

За изследване на лакътната става се използват три основни метода: рентгеногарфия, компютърна томография(скенер) и артроскопия.

Най-популярното и достъпно изследване, рентгенографията, обикновено лесно открива състояния като UPA и OC. За оценката на  MCD илакътната инконгруентност този метод на изследване може да не е достатъчен- чувствителността му е до 60%. Също така при наличието на патология в анконеалния израстък силно се затруднява откриването на съпътстващ  MCD

                         Нормална става                                                Лакътна дисплазия ( MCD)                                  Остеохондроза

Томографията е усъвършенстван метод за образна диагностика, която има около 90% чувствтителност в откриването на ЛД.  Чрез нея се добива точна информация за костната анатомия, конгруетност и скрити дефекти (фисури, склреоза, остеофити, цисти и т.н.) Единственото което не може да се изследва обективно е състоянието на хрущяла.

Артроскопията се смята за златен стандард при изследването на ставния хрущял . Методът има най-добрата чувствителност в оценката на конгруентносттта.

Кученцето ми не куца, трябва ли да се изследва превантивно?

Всъщност да. При млади кученца от засегнатите породи се препоръчват профилактични рентгенови снимки на 4-6 месечна възраст.

Какви са опциите след изследването?

При нормално развиващи се стави, в 95 % от случаите не се очаква по-нататъшна проява на ЛД.

Ако резултатите от снимките са съмнителни се препоръчва проследяване и ограничаване на активността и теглото на кучето.

Една от възможните находки при превантивните рентгенографии може да бъде наличие на лакътна инконгруентност (разлика в дължината на радиус и улната). Това несъответствие води до неравномерно ставно натоварване и се смята за една от причините за развитие на ЛД (и по специално заболяването на медиалния короноид).  При сериозно стъпаловидно разминаване се препоръчва коригираща хирургична интервенция- остеотомия на улната. Според възрастта на пациента са възможни:

Най-бързо възстановяване,  с най-малко постоперативна куцота (често няма никаква)

Шест месечно кане корсо , два часа след DUO

-Средна (диафизарна) остеотомия- до 8-ия месец, причинява по-бавно възстановяване с умерена по тежест постоперативна куцота.

-Близка (проксимална) остеотомия, PUO- над 8 месечна възраст, очаква се дълго възстановяване на пациента над 6-8 седмици.

В по-редки случаи на активни кучета с специфична патология- радио-улнарен конфликт се препоръчва, т.нар.  освобождаването на дисталното биципитално сухожилие.

Каква е терапията при клинично проявена лакътна дисплазия?

ЛД  може да се лекува консервативно, хирургично или с комбинация от двете. Съществуват множество хирургични техники според специфичната форма на заболяването, степента за засягане, възрастта и др. Трябва да се има в предвид, че с или без операция много от пациентите с  ЛД развиват някаква форма на остеоартрит и консервативните мерки като редукция на теглото, контролирана двигателна активност, хранителни добавки и медикаменти са част от терапията на тези пациенти.

Специфични форми на ЛД.

Както уточнихме ЛД е сборно понятие от няколко наследствени заболявания при едрите породи кучета. Въпреки, че всяка аномалия в развитието на лакътната става може да се нарече дисплазия, описани са 5 основни форми, които могат да се проявят самостоятелно или в комбинация.

Заболяване на медиалния короноидален израстък (MCD)

Лакътна инконгруентност (EI)

Непълно срастване на хумералните кондили

Така наречените ”краен тип процедури” се налагат в случаи на генерализирана артроза със засягане и на латералния компартемент и тотална загуба на хрущял.

Ендопротезирането е логичен първи избор, но засега процента на усложнение е неприемлив за рутинно прилагане в практиката. Алренативата –артродезиране, може да облекчи тежки и болезнени артритни състояния , но сериозна функционална куцота винаги е налична.

Изводи

 Лакътната дисплазия е сложно състояние с потенциално тежки последици при едрите породи кучета. Честотата на срещане е особено изразено при някои породи, което говори за генетични първопричини. Въпреки хирургичната терапия, развитие на остеоартрит може да се очаква при много от пациентите, особено при късно откриване на проблема. За да се избегне това се препоръчва ранна диагностика, чрез скринингови програми- превантивно изследване в млада възраст. Терапията при възрастните пациенти е предимно консервативна и не толкова успешна. Няколко иновативни хирургични техники са разработени с цел по-успешното лечение на заболяването в късните фази. Комплексен мултимодален подход може да бъде ключа към успеха за пациентите с лакътна дисплазия.

Автор: Д-р Владислав Златинов

zlatinov_vet@yahoo.com

Статиите в този сайт НЕ заместват клиничният преглед от ветеринарен лекар и не са основание за диагноза. Моля посъветвайте се с лекар ако забележите необичайно поведение или болестни признаци при любимеца ви. Той може да открие важни проблеми, които вие може да сте пропуснали.