Тазобедрена дисплазия

Какво представлява дисплазията?

За да се разбере какво е дисплазията е необходимо да се знае основата в анатомията на тазобедрената става. Тази става свързва задния крайник с таза и се състои от кръгла част (бедрена глава) и ямка (ацетабулум, част от таза). При нормалната става, бедрената глава се движи гладко в ацетабулума. За улеснение на движението, формата на двете кости пасва перфектно , като ямката плътно обхваща бедрената глава. За по- голяма здравина двете части са свързани със ставна връзка. Също така ставната капсула, която е много здрава съединителнотъканна връзка, обхваща и свързва двете кости. Участъкът, в който двете кости имат контакт се нарича ставна повърхност и е покрит от перфектно гладък ставен хрущял. При здравото куче всички тези особености осигуряват ставата да работи гладко и да е стабилна.

Дисплазията е резултат от неправилното формиране на тазобедрената става при растящото куче. Може да бъде двустранна или не. Развива се вследствие на твърде слабите мускули, връзки и ставна капсула, които я заобикалят. Повечето кучета с дисплазия се раждат с нормални стави, но поради генетични и вероятно други фактори, меките тъкани около ставата се формират неправилно по време на растежа.

Най-важният елемент е фактът , че костите не се задържат плътно една до друга, а леко се движат една спрямо друга. Ставната капсула и връзката се преразтягат, което допринася за допълнителна нестабилност на ставата. Впоследствие на това ставните повърхности на двете кости губят контакт една с друга. Това отделяне на костите се нарича сублуксация, и сам по себе си този елемент предизвиква последващите остеоартритни промени при дисплазията. Остеоартритът е хронично прогресивно дегенеративно изменения на ставите, което може да причини хронични болки или дискомфорт, както и нежелание за движение.

Кога се проявява дисплазията?

Кучета от всякаква възраст могат да имат признаци на дисплазия и последващия остеоартрит. В много тежки случаи, дори кученца на възраст около пет месеца могат да показват признаци на болка и дискомфорт след физическа активност. Без лечение такива кученца могат да стигнат до невъзможност за придвижване на 2-3 годишна възраст.

Всъщност проявата на заболяването има два пика- куцота при млади кучета под година или по- късна проява след развитие на артритни промени, обикновенно след 3-тата година. Всъщност при много млади кучета болка и куцота не се забелязва, но по- късно в живота има се развива хронична куцота.

Какви са признаците на дисплазията?

Клиничните признаци на дисплазията могат да бъдат следните- ходене или тичане с променена походка, особено с така наречената "Bunny hoping gate" (подскоци с двата крака едновременно). Схванатост и болка след разходка или сутрин след ставане, някои кучета куцат и показват намалено желание за двигателна активност. С влошаване на състоянието , се намалява мускулният тонус, някои животни имат нужда от помощ, за да се изправят. Много собственици смятат, че това е нормално състояние поради възрастта, но често се шокират от подобрението и липсата на болка, след започване на лечение.

Кой боледува от дисплазия?

Боледуват предимно кучета от едрите и гигантските породи. По-рядко се засягат средни или дори дребни породи. Обикновено се засягат чистопородни кучета, но се засягат и смесени, особено при комбинация от породи , предразположени към заболяването.

Често се засягат следните породи:

 От друга страна хрътките имат най-слаб процент от засягане от дисплазия.

Кои са рисковите фактори за развитието на дисплазия?

Дисплазията се причинява от халтавост на ставата. Тази халтавост води до износване и увреждане на ставния хрущял , причиняващо болка и развитие на остеоартрит. Този патологичен процес е ясен , противоречия съществуват по отношение на това какво предразполага опредени животни за развитие на болестта.

Почти всички проучвания показват генетичен наследствен фактор. Ако родителите страдат от дисплазия много е вероятно и потомството им също да я развие. Според някои автори причината за дисплазия е изцяло генетична, докато според други наследствеността е фактор , допринасящ с едва 25% за развитието и. Ясно е едно , че честотата на заболяването може да се увеличи или напротив намали според провеждана селективна развъдна програма. Ако се кръстосат две кучета с дисплазия е много вероятно потомството да страда от същата, но не е задължително всички кучета да покажат еднакви признаци или въобще признаци могат да липсват. За съжаление обаче тези животни предават заболяването в поколението си, където то се проявява в различна степен. Това е причината да е много трудно изкореняването на дисплазията като заболяване, от дадена породна линия.

Храненето е другият важен фактор. Установено е, че при животните с наднормено тегло риска за развитие на дисплазия е значително по- висок, това важи особено за бързо растящите животни във възраст между 3-10 месеца. При възрастните кучета с вече развило се заболяване, наднорменото тегло стимулира по-бързото прогресиране на дегенеративните промени в ставите, от там влошаване на клиничните признаци. Изследванията по отношение количеството на калций и протеин в диетата на растящите кучета и риска от дисплазия засега имат противоречиви резултати.

Двигателната активност е друг рисков фактор. Изглежда , че при кученцата от предразположените породи, прекомерната двигателна активност допринася за развитието на дисплазия. В същото време се знае ,че животните с добре развити мускули на задните крака, това заболяване по-рядко е проблем. Така, че упражненията и поддържането на развита мускулна маса, намаляват риска от дисплазия.Умерената активност, която тренира седалищните мускули, плуване и тичане, изглежда добра идея. Активности, които оказват голям натиск върху ставите- например игра , свързана със стремеж за скачане, са противопоказани.

Как се диагностицира дисплазията?

Диагнозата при кучетата, които показват признаци на артрит и болка, обикновено се поставя чрез комбинация от клиничен преглед и рентгенографско изследване. При напреднала форма на дисплазия с явен остеоартрит - поставянето на диагноза обикновено е лесно. Когато става въпрос за здрави животни , които нямат клинични признаци, но ще се използват за разплод , определянето дали кучето е незасегнато от дисплазия може да бъде по-трудно. Същото важи и за млади кучета от 4 до 6 месечна възраст.

Съществуват голям брой клинични проби и тестове за откриване на ненормална халтавост на тазобедрената става- тест с екстензия, тест със сублуксация, тест с аксиална компресия, iliopsoas testing, Ortolani, Barlow, Bardens тестове и др.

Рентгенографски най-обективните показатели са: ъгъл на Норберг-Олсен, индекс на дистракция, DAR ъгъл, като рентгеновите снимки разкриващи тези показатели са в 6 различни проекции.

Какво е лечението на дисплазията?

Кучетата с дисплазия на тазобедрените стави могат да се лекуват консервативно или хирургично.

Вашият ветеринарен лекар ще ви даде най- точна информация относно състоянието на вашето куче. 

Как се лекува дисплазията консервативно?

Най- често консерватианата терапия е насочена към лечението на остеоартрита , който дисплазията причинява. 

 Всъщност остеоартритът е сложно и хронично състояние, което обикновено не може да се излекува, а по- скоро може да се облекчи. Има много фактори , които помагат или вредят в лечението на артрита. 

Консервативният подход е комплексен - най-добри резултати се получават при комбинация от изброените по долу средства.

ПОРОЧНИЯ КРЪГ НА АРТРИТА И БОЛКАТА

Медикаментозната терапия на дисплазията се разви доста през последните години и предлага доста възможности. Поради наследствения характер на заболяването, не съществува лекарство, което да има профилактичен ефект за развитието му. Въпреки това с подходяща диета, двигателна активност, хранителни добавки и противовъзпалителни средства е възможно да се подобри клиничното състояние на кучето и да се забави прогресирането на дегенеративните промени, но нестабилността и костните изменения не се повлияват от медикаментите.

Консервативната терапия може да е подходяща както при млади кучета така и при възрастни с хроничен остеоартрит. Поради високата цена на някои от хирургичните техники, медикаментозната терапия е единственият реален изход за много стопани. 

Двигателна активност и упражнения- това е следващата важна стъпка. Пациент с дисплазия се нуждае от активност, която осигурява добър обхват на движенията, тренировка за мускулите, и слабо натоварване на ставите. Плуване, бавно ходене и дори тичане, бавно изкачване на стълби са полезни упражнения, макар че програмата на активността е най-добре да е индивидулана според степента на остеоартрит и теглото. По принцип обездвижването може да е по- вредно от активността. Важно е кучето да се движи ежедневно- интензивни съботно -неделни натоварвания могат да са проблем.

Масажи и физиотерапия- ветеринарният лекар може да препоръча и демонстрира прилагането на физиотерапия в домашни условия- пасивни движения и масажи. Благоприятно е използването на мокра топлина (компреси). Разбира се съществуват и по- съвършенни методи за физикална терапия, прилагана в клинични условия:

-Хидротерапия

-Акупунктура

-Кинезотерапия - стречинг, пасивни движения и др.

-Дълбока топлина с ултразвук

-Електростимулация

Топлина и повърхност за спане- признаците на артрит често се влошават при студено и влажно време. За това е важно да осигурите топлина на любимеца си. Кучешки дрешки, по- кратки разходки в студеното време, топли помещения, дебели подплатени повърхности за спане са фактори, които помагат за намаляване на признаците на артрит.

МЕДИКАМЕНТОЗНА ТЕРПАИЯ

Carprofen (Rimadyl), Firocoxib (PREVICOX), Ketoprofen, Meloxicam: тези нестероидни противовъзпалителни средства са мощни обезболявщи лекарства, които често имат много добър ефект. Предписват се от лекар и поради риска от сериозни странични ефекти, трябва да се прилагат внимателно по отношение на дозата и честотата на прием. Препоръчват се периодични кръвни изследвания, за да се следи чернодробната и др. функции, при редовна употреба. Могат да се комбинират с хондропротектори.

Буфериран аспирин (Buffered Aspirin): много добър противовъзпалителен и обезболявщ продукт при кучетата (НЕ ПРИ КОТКИТЕ!) За съжаление при използването му има риск от храносмилателни проблеми и язви на стомаха и за това употребата му трябва да е под лекарски контрол. Желателно е да се дава след хранене. Може да се комбинира с хондропротектори.

Кортикостероиди: използват се отдaвна в лечението на остеоартрита, но за съжаление употребата им крие противоречие. Притежават много мощен противовъзпалителен ефект, но и доста кратко или дългосрочни странични ефекти. Поради навлизането на много други модерни средства, изпозването им при пациент с дипслазия е много рядко- обикновено при възрастни пациенти , при които другите средства нямат ефект.

Лекарства, които моделират остеоартрита

Глюкозоамини (Glucosamine and Chondroitin)- това са хранителни добавки, които имат голяма популярност в лечението на артритът, както при животните така и при хората. Глюкозаминът е основната захар, участваща в изграждането и поддържането на ставните хрущяли. Хондроитинът повишава синтезата на глюкозоминогликани и подтиска синтеза на увреждащи хрущялите ензими.

При дисплазията ставните хрущяли се износват неправилно, оголените участъци от кост се трият един в друг и резултатът е болка. Глюкозамините дават на хрущял-продуциращите клетки (хондроцити) градивен материал за синтеза на нов хрущял и заместване на увредения такъв. Тези лекарства не са обезболяващи, те действат като поправят първопричиния източник на болка. Необходимото време, за да започнат действието си, е около 6 седмици и е неоходимо да се приемат през целия живот на пациент с тежък артрит. На практика нямат странични ефекти.

Полисулфатирани глюкозоминогликани (Polysulfated Glycosaminoglycan -Adequan): инжективен препарат. Курсът от ежеседмични инжекции често оказва благоприятен ефект. Механизмът на действие не е точно изяснен, но се предполага комплексно действие в подобряване синтеза на ставния хрущял. Сравнително скъп.

Други лекарства за терапия на артрит, с различен ефект са: Препарати от мида Перна (Perna canaliculus), Methyl-sulfonyl-methane (MSM), Креатин, Витамин С, омега-3 мастни киселини, дуралактин и др.

Кога се налага хирургично лечение?

-Кученца с клинични признаци (куцота и др.) със започващи минимални дегенеративни промени въпреки ранната възраст- ТРО, дартропластика, безциментова изкуствена става.

-Кученца (до10 месеца ) без признаци, но с много силно изразена халтавост на ставата, при които се очаква развитие на артрит- JPS +/- TPO

-Кученца от работни породи (ловни и др.) с умерена халтавост, които по-късно през живота си ще бъдат подложени на сериозно натоварвания- JPS

-Гиганстки породи с умерена халтавост  на ставите- JPS

-Възрастни кучета, с постоянна куцота, при които консервативната терапия няма задоволителен резултат- резекция на бедрената глава или поставяне на изкуствена става.

Какво е хирургичното лечение на дисплазията?

Хирургичната терапия може да бъде много ефективна и да спести на пациента години приемане на обезболяващи медикаменти. Операциите често са инвазивни и скъпи.

Съществуват няколко хирургично техники в зависимост от възрастта и степента на дегенеративни изменения. Операциите могат да бъдат от доста прости и без никакви усложнения (симфизиодеза) до доста инвзивни, скъпи техники с риск от сериозни усложнения (ендопротезиране).

Ранно срастване на пубиса (Juvenile Pubic Symphysiodesis): Доста нова, слабо инвазивна техника. При нея се извършва ранно срастване на 2-те срамни кости (pubis), позволявайки останалите тазови кости да се развиват нормално, като се подобрява покритието от страна на ацетабулума и се намалява риска от развитието на артрит. Ранната диагностика е най-важна, тъй като операцията може да се извърши до 20 седмична възраст, за предпочитане до 16. Резултатите са много обнадеждаващи.

 Краен вариант техники (Salvage procedures)

Има два основни варианта за ендопротезиране:

Каква е профилактиката на тазобедрена диспалзия?

Както се спомена по-рано храненето, активността и теглото са фактори, които могат да спомагнат за развитието на заболяването. По отношение на възникването на дисплазията едно е ясно: селекцията е от изключително значение. Чрез кръстосване само на животни със здрави стави, значително може да се намали честотата на заболяването. Включването на животни с дисплзия в развъдната селекция води до широкото разпространение на заболяването. Ако се развъждат само кучета с нормални стави, може да не отнеме дълго време тазобедрената диспалзия да стане рядко заболяване. Ако собствениците настояват да закупуват само кучета, чиито родители назад в поколението (най-добре три- четири поколения) са незасегнати от дисплазия и развъчиците кръстосват само тези здрави животни, то проблемът ще изчезне.

Извод

"Canine hip dysplasia is a common but not a devastating desease"

-Тазобедрената дисплазия е широко разпространено заболяване , което засяга предимно едри породи кучета. Проявява се в ранна възраст или по- често след третата година от живота.

-Има генетичен фактор за развитието на проблема, макар че други фактори имат участие за определяне степента на заболяването.

-Категорично е доказана тясна корелация между нестабилността (халтавостта) на тазобедрената става по време на растежа и по- късните артритни костни промени.

-Често срещаното мнение , че дисплазията може да се диагностицира едва след 12 месечна възраст е неточно.

-В ранна диагностика най-важни са рентгенография с дистракция и преглед под седация.

-Остеоартритът при дисплазията се дължи на ставната нестабилност в млада възраст.

-Съществува хирургична и медикаментозна терапия с цел предотвратяване или намаляване степента на артрита.

-Най- добрият начин за профилактика на развитието на болестта е чрез кръстосване само на животни без дисплазия в родословието си.

Автор: Д-р Владислав Златинов

zlatinov_vet@yahoo.com

Видеоклипове на английски:

Статиите в този сайт НЕ заместват клиничния преглед от ветеринарен лекар и не са основание за диагноза. Моля посъветвайте се с лекар ако забележите необичайно поведение или болестни признаци при любимеца ви. Той може да открие важни проблеми, които вие може да сте пропуснали.