Любопитни случаи

Тазобедрена дисплазия

Тазобедрената дисплазия е доста често срещано дегенеративно ставно заболяване. Досега медицината е установила доста факти за заболяването, има неща които се подозират относно него и за съжаление има и доста неизяснени фактори. Следващата статия разкрива доста информация за дисплазията и се надяваме, че ще разграничи фактите от теорията , хипотезите и мненията.

 

 

Какво представлява дисплазията?

За да се разбере какво е дисплазията е необходимо да се знае основата в анатомията на тазобедрената става. Тази става свързва задния крайник с таза и се състои от кръгла част (бедрена глава) и ямка (ацетабулум, част от таза). При нормалната става, бедрената глава се движи гладко в ацетабулума. За улеснение на движението, формата на двете кости пасва перфектно , като ямката плътно обхваща бедрената глава. За по- голяма здравина двете части са свързани със ставна връзка. Също така ставната капсула, която е много здрава съединителнотъканна връзка, обхваща и свързва двете кости. Участъкът, в който двете кости имат контакт се нарича ставна повърхност и е покрит от перфектно гладък ставен хрущял. При здравото куче всички тези особености осигуряват ставата да работи гладко и да е стабилна.

 

 

 

Дисплазията е резултат от неправилното формиране на тазобедрената става при растящото куче. Може да бъде двустранна или не. Развива се вследствие на твърде слабите мускули, връзки и ставна капсула, които я заобикалят. Повечето кучета с дисплазия се раждат с нормални стави, но поради генетични и вероятно други фактори, меките тъкани около ставата се формират неправилно по време на растежа.

Най-важният елемент е фактът , че костите не се задържат плътно една до друга, а леко се движат една спрямо друга. Ставната капсула и връзката се преразтягат, което допринася за допълнителна нестабилност на ставата. Впоследствие на това ставните повърхности на двете кости губят контакт една с друга. Това отделяне на костите се нарича сублуксация, и сам по себе си този елемент предизвиква последващите остеоартритни промени при дисплазията. Остеоартритът е хронично прогресивно дегенеративно изменения на ставите, което може да причини хронични болки или дискомфорт, както и нежелание за движение.

 

                                          

Кога се проявява дисплазията?

Кучета от всякаква възраст могат да имат признаци на дисплазия и последващия остеоартрит. В много тежки случаи, дори кученца на възраст около пет месеца могат да показват признаци на болка и дискомфорт след физическа активност. Без лечение такива кученца могат да стигнат до невъзможност за придвижване на 2-3 годишна възраст.

 

Всъщност проявата на заболяването има два пика- куцота при млади кучета под година или по- късна проява след развитие на артритни промени, обикновенно след 3-тата година. Всъщност при много млади кучета болка и куцота не се забелязва, но по- късно в живота има се развива хронична куцота.

 

 

Какви са признаците на дисплазията?

Клиничните признаци на дисплазията могат да бъдат следните- ходене или тичане с променена походка, особено с така наречената "Bunny hoping gate" (подскоци с двата крака едновременно). Схванатост и болка след разходка или сутрин след ставане, някои кучета куцат и показват намалено желание за двигателна активност. С влошаване на състоянието , се намалява мускулният тонус, някои животни имат нужда от помощ, за да се изправят. Много собственици смятат, че това е нормално състояние поради възрастта, но често се шокират от подобрението и липсата на болка, след започване на лечение.

Кой боледува от дисплазия?

Боледуват предимно кучета от едрите и гигантските породи. По-рядко се засягат средни или дори дребни породи. Обикновено се засягат чистопородни кучета, но се засягат и смесени, особено при комбинация от породи , предразположени към заболяването.

Често се засягат следните породи:

 

 

 

 Немска овчарка

Лабрадор ретривър

Голдън ретривър

Ротвайлер

Бордо дог

Нюфаундленд    

Немски дог 

Санбернар

Бернско планиснко куче

Неаполитански мастиф

Чау-чау 

Английски булдог

 

              и др.               


 


 

 От друга страна хрътките имат най-слаб процент от засягане от дисплазия.

 

Кои са рисковите фактори за развитието на дисплазия?

Дисплазията се причинява от халтавост на ставата. Тази халтавост води до износване и увреждане на ставния хрущял , причиняващо болка и развитие на остеоартрит. Този патологичен процес е ясен , противоречия съществуват по отношение на това какво предразполага опредени животни за развитие на болестта.

Почти всички проучвания показват генетичен наследствен фактор. Ако родителите страдат от дисплазия много е вероятно и потомството им също да я развие. Според някои автори причината за дисплазия е изцяло генетична, докато според други наследствеността е фактор , допринасящ с едва 25% за развитието и. Ясно е едно , че честотата на заболяването може да се увеличи или напротив намали според провеждана селективна развъдна програма. Ако се кръстосат две кучета с дисплазия е много вероятно потомството да страда от същата, но не е задължително всички кучета да покажат еднакви признаци или въобще признаци могат да липсват. За съжаление обаче тези животни предават заболяването в поколението си, където то се проявява в различна степен. Това е причината да е много трудно изкореняването на дисплазията като заболяване, от дадена породна линия.

Храненето е другият важен фактор. Установено е, че при животните с наднормено тегло риска за развитие на дисплазия е значително по- висок, това важи особено за бързо растящите животни във възраст между 3-10 месеца. При възрастните кучета с вече развило се заболяването, наднорменото тегло стимулира по-бързото прогресиране на дегенеративните промени в ставите , от там влошаване на клиничните признаци. Изследванията по отношение количеството на калций и протеин в диетата на растящите кучета и риска от дисплазия засега имат противоречиви резултати.

Двигателната активност е друг рисков фактор. Изглежда , че при кученцата от предразположените породи, прекомерната двигателна активност допринася за развитието на дисплазия. В същото време се знае ,че животните с добре развити мускули на задните крака, това заболяване по-рядко е проблем. Така, че упражненията и поддържането на развита мускулна маса, намаляват риска от дисплазия.Умерената активност, която тренира седалищните мускули, плуване и тичане, изглежда добра идея. Активности, които оказват голям натиск върху ставите- например игра , свързана със стремеж за скачане, са противопоказани.

                                                          

 

Как се диагностицира дисплазията?

Диагнозата при кучетата , които показват признаци на артрит и болка, обикновено се поставя чрез комбинация от клиничен преглед и рентгенографско изследване. При напреднала форма на дисплазия с явен остеоартрит - поставянето на диагноза обикновено е лесно. Когато става въпрос за здрави животни , които нямат клинични признаци, но ще се използват за разплод , определянето дали кучето е незасегнато от дисплазия може да бъде по-трудно. Същото важи и за млади кучета от 4 до 6 месечна възраст.

Съществуват голям брой клинични проби и тестове за откриване на ненормална халтавост на тазобедрената става- тест с екстензия, тест със сублуксация, тест с аксиална компресия, iliopsoas testing, Ortolani, Barlow, Bardens тестове и др.

      

Рентгенографски най-обективните показатели са: ъгъл на Норберг-Олсен, индекс на дистракция, DAR ъгъл, като рентгеновите снимки разкриващи тези показатели са в 6 различни проекции.

 

 

ВАЖНО!

Съвет към стопаните на кученца от породите с повишен риск за дисплазия - извършване на ранен тест за дисплaзия- около четвъртия месец!

Ранната диагностика на дисплазията е от много важно знaчение за хода на заболяването. Централна Ветеринарна Клиника предлга възможности, изследванията за повишена халтавост в тазобедерната става да се извършват дори на 4 месечна възраст- период, в който признаците са слабо проявени и обективното менение е от изключителна важност. Тестовете включват клинични проби и рентгенографско изследване. Ранното откриване дава възможности за много по-успешна консервативна терапия (тегло, активност) както и за слабо инвазивно хирургично лечение с много добри резултати- "Ранно срастване на пубиса"(прочети по долу). Последното е възможно само до 5 месечна възраст.

 

 

 

Какво е лечението на дисплазията?

Кучетата с дисплазия на тазобедрените стави могат да се лекуват консервативно или хирургично.

Вашият ветеринарен лекар ще ви даде най- точна информация относно състоянието на вашето куче. 

 

Как се лекува дисплазията консервативно?

 

Най- често консерватианата терапия е насочена към лечението на остеоартрита , който дисплазията причинява. 

 Всъщност остеоартритът е сложно и хронично състояние, което обикновено не може да се излекува, а по- скоро може да се облекчи. Има много фактори , които помагат или вредят в лечението на артрита. 

Консервативният подход е комплексен - най-добри резултати се получават при комбинация от изброените по долу средства.

 

ПОРОЧНИЯ КРЪГ НА АРТРИТА И БОЛКАТА

 

 

                                                        

Медикаментозната терапия на дисплазията се разви доста през последните години и предлага доста възможности. Поради наследствения характер на заболяването, не съществува лекарство, което да има профилактичен ефект за развитието му. Въпреки това с подходяща диета, двигателна активност, хранителни добавки и противовъзпалителни средства е възможно да се подобри клиничното състояние на кучето и да се забави прогресирането на дегенеративните промени, но нестабилността и костните изменения не се повлияват от медикаментите.

Консервативната терапия може да е подходяща както при млади кучета така и при възрастни с хроничен остеоартрит. Поради високата цена на някои от хирургичните техники, медикаментозната терапия е единственият реален изход за много стопани. 

 

 

Контрол на теглото- оптимизиране на телесното тегло е първото нещо , което се препоръчва на пациент с дисплазия. Всяко лечение- оперативно или не, се благоприятства от редуциране на теглото.

 

Двигателна активност и упражнения- това е следващата важна стъпка. Пациент с дисплазия се нуждае от активност, която осигурява добър обхват на движенията, тренировка за мускулите, и слабо натоварване на ставите. Плуване, бавно ходене и дори тичане, бавно изкачване на стълби са полезни упражнения, макар че програмата на активността е най-добре да е индивидулана според степента на остеоартрит и теглото. По принцип обездвижването може да е по- вредно от активността. Важно е кучето да се движи ежедневно- интензивни съботно -неделни натоварвания могат да са проблем.

Масажи и физиотерапия- ветеринарният лекар може да препоръча и демонстрира прилагането на физиотерапия в домашни условия- пасивни движения и масажи. Благоприятно е използването на мокра топлина (компреси). Разбира се съществуват и по- съвършенни методи за физикална терапия, прилагана в клинични условия:

-Хидротерапия

-Акупунктура

 

 

-Кинезотерапия - стречинг, пасивни движения и др.

  

 

-Дълбока топлина с ултразвук

 

 

-Електростимулация

 

 

 

Промяна в ежедневните дейности , за облекчаване на болката - изкачването и слизането по стълби може да е сериозен източник на болка за някои пациенти, затова избягването им или създавне на приспособления (рампи, стълби) могат да намалят болезнените моменти. При гигантските породи повдигането на нивото на купата за храна и вода също могат да направят храненето по комфортно за пациентите с тежък артрит.

 

 

 

Топлина и повърхност за спане- признаците на артрит често се влошават при студено и влажно време. За това е важно да осигурите топлина на любимеца си. Кучешки дрешки, по- кратки разходки в студеното време, топли помещения, дебели подплатени повърхности за спане са фактори, които помагат за намаляване на признаците на артрит.

 

МЕДИКАМЕНТОЗНА ТЕРПАИЯ

 

Противовъзпалителни средства

 

 

Carprofen (Rimadyl), Firocoxib (PREVICOX), Ketoprofen, Meloxicam: тези нестероидни противовъзпалителни средства са мощни обезболявщи лекарства, които често имат много добър ефект. Предписват се от лекар и поради риска от сериозни странични ефекти, трябва да се прилагат внимателно по отношение на дозата и честотата на прием. Препочръват се периодични кръвни изследвания , за да се следи чернодробната и др. функции, при редовна употреба. Могат да се комбинират с хондропротектори.

Буфериран аспирин (Buffered Aspirin): много добър противовъзпалителен и обезболявщ продукт при кучетата (НЕ ПРИ КОТКИТЕ!) За съжаление при използването му има риск от храносмилателни проблеми и язви на стомаха и за това употребата му трябва да е под лекарски контрол. Желателно е да се дава след хранене. Може да се комбинира с хондропротектори.

Кортикостероиди: използват се отдaвна в лечението на остеоартрита, но за съжаление употребата им крие противоречие. Притежават много мощен противовъзпалителен ефект, но и доста кратко или дълго- срочни странични ефекти. Поради навлизането на много други модерни средства, изпозването им при пациент с дипслазия е много рядко- обикновено при възрастни пациенти , при които другите средства нямат ефект.

Лекарства, които моделират остеоартрита

Глюкозоамини (Glucosamine and Chondroitin)- това са хранителни добавки, които имат голяма популярност в лечението на артритът, както при животните така и при хората. Глюкозаминът е основната захар, участваща в изграждането и поддържането на ставните хрущяли. Хондроитинът повишава синтезата на глюкозоминогликани и подтиска синтеза на увреждащи хрущялите ензими.

При дисплазията ставните хрущяли се износват неправилно, оголените участъци от кост се трият един в друг и резултатът е болка. Глюкозамините дават на хрущял-продуциращите клетки (хондроцити) градивен материал за синтеза на нов хрущял и заместване на увредения такъв. Тези лекарства не са обезболяващи, те действат като поправят първопричината, източник на болка. Времето необходимо за да започнат действието си, е около 6 седмици и е неоходимо да се приемат през целяи живот на пациент с тежък артрит. На практика нямат старнични ефекти.

 

 

Хиалуронова киселина (Hyaluronic Acid)- важен компонент на ставната течност. Включването и в терапията на диспалзията, може да помогне , повишавайки вискозността на ставната течност, намалявайки възпалението и блокиране на свободните радикали. Препарата е инжективен и се прилага директно в ставата. Ефекта му е месеци наред (без нужда от други лекарства) ,но се препоръчва трикратно прилагане през три седмици. При възрастни пациенти с умерени по- тежест клинични признаци , това е първия ни избор за медикаментозна терапия, който прилагаме в Централна Ветеринарна Клиника. Странични ефекти - няма.

 

 

Полисулфатирани глюкозоминогликани (Polysulfated Glycosaminoglycan -Adequan): инжективен препарат. Курсът от ежеседмични инжекции често оказва благоприятен ефект. Механизмът на действие не е точно изяснен, но се предполага комплескно действие в подобряване синтеза на ставния хрущял. Сравнително скъп.

Други лекарства за терапия на артрит, с различен ефект са: Препарати от мида Перна (Perna canaliculus), Methyl-sulfonyl-methane (MSM), Креатин, Витамин С, омега-3 мастни киселини, дуралактин и др.

 

 

Кога се налага хирургично лечение?

 

 

Отговорът е в компетентността на вашия ветеринарния лекар.

 

 

Според нас операция може да се обсъди в следните случаи:

 

 

-Кученца с клинични признаци (куцота и др.) със започващи минимални дегенеративни промени въпреки ранната възраст- ТРО, дартроплстика, безциментова изкуствена става.

 

-Кученца (до10 месеца ) без признаци, но с много силно изразена халтавост на ставата, при които се очаква развитие на артрит- JPS +/- TPO

-Кученца от работни породи (ловни и др.) с умерена халтавост, които по-късно през живота си ще бъдат подложени на сериозно натоварвания- JPS

-Гиганстки породи с умерена халтавост  на ставите- JPS

-Възрастни кучета, с постоянна куцота, при които консервативната терапия няма задоволителен резултат- резекция на бедрената глава или поставяне на изкуствена става.

 

Какво е хирургичното лечение на дисплазията?

Хирургичната терапия може да бъде много ефективна и да спести на пациента години приемане на обезболяващи медикаменти. Операциите често са инвазивни и скъпи.

Съществуват няколко хирургично техники в зависимост от възрастта и степента на дегенеративни изменения. Операциите могат да бъдат от доста прости и без никакви усложнения (симфизиодеза) до доста инвзивни, скъпи техники с риск от сериозни усложнения (ендопротезиране).

 

 

Ранно срастване на пубиса (Juvenile Pubic Symphysiodesis): Доста нова , слабо инвазивна техника. При нея се извършва ранно срастване на 2-те срамни кости (pubis), позволявайки останалите тазови кости да се развиавт нормално, като се подобрява покритието от страна на ацетабулума и се намалява риска от развитието на артрит. Ранната диагностика е най-важна, тъй като операцията може да се извърши до 20 седмична възраст, за предпочитане до 16. Резултатите са много обнадеждаващи.

         

 

  

 

 

Тройна остеотомия на таза (TPO): техника , която се прилага при млади кучета, обикновено до 10 месечна възраст, които показват повишена халтавост на тазобедрените стави, без развитие на тежки дегенеративни измемения. Процедурата включва хирургическо срязване на коста на таза на 3 места и репозициониране на бедрената глава и ацетабулума, с цел възстановяване на ставната повърхност носеща тежест и премахване на сублуксацията. Операцията е сериозна и доста скъпа, но с много добри резултати при подходящи кандидати.Когато се налага да се направи двустарнно е необходима поне 3 седмичен период между двете.

 

 

 

 

Двойна  остеотомия на таза (DPO): по- нова техника , която е модификация на по- горе споменатата ТРО. Техниески по- трудна, но има предимства като по-кратко оперативно време, по- малко следоперативни усложнения и походката на пациента не се променя.Възможно е едновременно коригиране и на двете стави. При по- тежки пациенти е желателно използването на специални по- скъпи импланти.

 

Прочети повече за случая на Кейко.

 

 

 

Изграждане на ацетабуларния ръб, дартропластика (DARthroplasty) : хирургична техника, при която чрез костно-хрущялна присадка се изгражда нова кост, дорзално на тазобедрената става. Тази нова структура на ацетабулума дава опора на бедрената глава, увеличава контактната повърхност и намалява тенденцията за сублуксация. Костната присадка при операцията се взима от крилото на таза. Резултатите от тази техника са много окуражаващи с данни за минимални дегенеративни изменения. Предимството и пред тройната остеотомия е , че подходящи кандидати са и животни с напреднала дисплазия и по възрастни от една година.

Прочети повече в случая на Шушана.

 

 

 Краен вариант техники (Salvage procedures)

 

Подмяна на става с протеза (Total Hip Replacement): Може би най-добрият вариант за кучета със сериозни дегенеративни изменения, вследствие на хронична дисплазия. Операцията включва премахване на съществуващата става и замяната и със синтетична протеза.  Тази операция е крайна мярка , доста скъпа, но с изключително добри резултати.  

 

 

Има два основни варианта за ендопротезиране:

 

"Циментова става"- операцията е технически по- лесна и достъпна. Това прави цената малко по- ниска. Кандидати за тази операция са зрели кучета- желателно над 3 години. Ако се налага двустранна подмяна обикновено е необходим 3 месечен период между интервенциите. Живота на ставата е сравнително по- кратък- възможно е разхлабване след седмата година. Макар и редки са възможни, трудни за лечение усложнения като инфектиране на цимента, изискващи реимплантиране.
 

 

 

 

 

 

"Безциментова става"- технически по- трудна техника. Фирмите предлагащи имлантите изискват задължително посещение на специализирани курсове от страна на опериращия хирург. Предимствата са в издръжливостта на връзката кост- имплант- обикновено достатъчна за целия живот на пациента. За разлика  от "циментовата става" тези техники могат да се прилагат и при млади кучета под една година. Също са възможни усложнения, но обикновено по- лесни за коригиране. Най- лошият варинат е фрактура на бедренат кост, около или под импланта.

 

 

 

Вече се предлагат и "микро" импланти за ендопротезиране

на котки и дребни породи кучета

 

                   

 

 

 

Резекция на бедрената глава (Femoral Head and Neck Excision): техника, при която хирургически се отстранява бедрената глава и шийка, като се формира нова съединително-тъканна псевдо- става. Крайна мярка, която се прилага при тежки дегенеративни изменения и когато подмяната на става е неприложимо. Новата псевдостава е неболезнена и позволява повишена двигателна активност, но обхвата на движения и стабилността са намалени. За оптимални резултати пациентът трябва да тежи до 25 килограма, но операцията може да се извърши и при по тежки кучета (с неконстатно добри резултати).

 

 


       

Каква е профилактиката на тазобедрена диспалзия?

Както се спомена по-рано храненето, активността и теглото са фактори, които могат да спомагнат за развитието на заболяването. По отношение на възникването на дисплазията едно е ясно: селекцията е от изключително значение. Чрез кръстосване само на животни със здрави стави, значително може да се намали честотата на заболяването. Включването на животни с дисплзия в развъдната селекция води до широкото разпространение на заболяването. Ако се развъждат само кучета с нормални стави, може да не отнеме дълго време тазобедрената диспалзия да стане рядко заболяване. Ако собствениците настояват да закупуват само кучета, чиито родители назад в поколението (най-добре три- четири поколения) са незасегнати от дисплазия и развъчиците кръстосват само тези здрави животни, то проблемът ще изчезне.

 

Извод

 

 

"Canine hip dysplasia is a common but not a devastating desease"

 

-Тазобедрената дисплазия е широко разпространено заболяване , което засяга предимно едри породи кучета. Проявява се в ранна възраст или по- често след третата година от живота.

-Има генетичен фактор за развитието на проблема, макар че други фактори имат участие за определяне степента на заболяването.

-Категорично е доказана тясна корелация между нестабилността (халтавостта) на тазобедрената става по време на растежа и по- късните артритни костни промени.

-Често срещаното мнение , че дисплазията може да се диагностицира едва след 12 месечна възраст е неточно.

-В ранна диагностика най-важни са рентгенография с дистракция и преглед под седация.

-Остеоартритът при дисплазията се дължи на ставната нестабилност в млада възраст.

-Съществува хирургична и медикаментозна терапия с цел предотвратяване или намаляване степента на артрита.

-Най- добрият начин за профилактика на развитието на болестта е чрез кръстосване само на животни без дисплазия в родословието си.

 

 

 

Автор: Д-р Владислав Златинов

zlatinov_vet@yahoo.com

 

Видеоклипове на английски:

 

 

 

 

 

 

Статиите в този сайт НЕ заместват клиничния преглед от ветеринарен лекар и не са основание за диагноза. Моля посъветвайте се с лекар ако забележите необичайно поведение или болестни признаци при любимеца ви. Той може да открие важни проблеми, които вие може да сте пропуснали.

 


 

ОНЛАЙН ПЛАЩАНЕ

Уважаеми клиенти , ако желаете да заплатите Вашата сметка с банкова карта (или Paypal), моля използвайте този формуляр въвеждайки пациентски номер!

За пациент #