Любопитни случаи

Котешки урологичен синдром

 

Котешки урологичен синдром (FUS синдром)


 

В статията се описва състояние, известно с термина котешки урологичен синдром / Feline Urologic Syndrom FUS / или заболяване на долните отделителни пътища при котката /Feline Lower Urinary Tract Disease FLUTD/.


 

 


 

Какво предствлява урологичният синдром?
 

С термина урологичен синдром, се означава не единично заболяване, а комплекс от признаци засягащи отделителната система при котките: наличие на кръв в урината (хематурия), болка при уриниране, чести опити за уриниране и по-рядко се стига и до пълно запушване на уретрата и неотделяне на урина. Независимо от степента на обструкцията, стената на пикочния мехур се възпалява, животното усеща напрежение и често прави опити да уринира. В най- тежките случаи с неотделяне на урина, пикочния мехур се разтяга многократно, урината се задържа и животното развива уремия в рамките на 48-72 часа от запушването. 


 

Кого засяга заболяването?
 

Синдромът засяга предимно котараците, тъй като тяхната уретра е по-тясна и извита, в сравнение с тази на женските котки. Макар и значително по-рядко се засягат и женски животни, но в тези случаи състоянието е в следствие на уролитиаза (образуване на пикочни камъни). 
 

Какви са причините за урологичния синдром?

Запушването на уретрата при котките може да е в резултат на физична преграда (кристали, плаки или пикочи камъни), спазъм или неврологична дисфункция (неспособност на уретрата да се отпусне). Случаите на обструкция са по-често при мъжките животни, защото при тях уретрата е по-дълга, извита и тясна.


 


 
 

Уретралните плаки са неорганизирани преципитати, които се състоят от различно количество кристали (предимно струвити) и колоиден матрикс, в който може да са включени еритроцити, левкоцити и епителни клетки от лигавицата на пикочния мехур. Плаките се различават от истинките уролити, които представляват твърди, организирани кристални структури. Повечето уролити при котките се състоят от струвити, но има и такива изградени от калциеви оксалати, калциеви фосфати и урати. 

Уретралните спазми често се подозират като първопричина за уретралното запушване. Те също така може да доведат до продължително затруднено уриниране, дори и след като бъде преодолян проблема с плаките и кристалите.


 
ВАЖНА ЛИ Е ДИЕТАТА?

Струвитите са основният кристален компонент измежду кристалите при повечето котараци с уретрални плаки. Причините, за да преципитират струвитите в урината са повишена концентрация на азот, магнезий или фосфати и промяна в рН на урината, при което тези минерали са по-слабо разтворими. Повишената минерална концентрация в урината може да е пичинена от по-големия им прием, или от по-малкия обем на приетата вода. Амониевите съединения и фосфатите са сравнително постоянни в котешката урина, така че вниманието се насочва към магнезия.

 
 

Котките, които се хранят с нисък клас суха храна (с по- голям процент растителни компоненти), приемат по-големи количества магнезий. Колкото по-голямо е количеството на магнезия в урината, толкова по-чести са случаите на запушване със струвитни кристали и по-висок процент образуване на уролити.

Приема на вода от друга страна е важен за определяне количеството на урината и концентрацията на минералите. Енергийното съдържание и съдържанието на мазнините в диетата са по-важни, отколкото дали храната е суха или мокра. Мазната, висококалорична храна (поне 30% съдържание) повишава обема на урината, докато по-нискокалоричната храна с ниско съдържание на мазнини, води до екскреция на водата предимно с фекалиите. Общият прием на вода за котките независимо дали се хранят със суха или консервирана храна, трябва да е 125-230 ml на котка за денонощие. Специфичните климатични условия, състава на храната (мазнини), възрастта на котарака, периодите на хранене и стреса също се отразяват на приемана вода.

Тъй като струвитите стават много трудно разтворими при рН над 6,8, връзката между рН на урината и диетата също се изучава. Установено е, че честотата на храненията повлиява рН на урината. Даването на храна 1 път дневно води до по-високо рН, отколкото при храненето на воля. Във втория случай изследванията показват , че рН остава сравнително константно по стойност през цялото денонощие.
 

Има ли предразполагащи фактори за развитието на FUS?

 Предразполагащ фактор при котараците е тяхната кастрация в ранна възраст преди да са навършили 1 година), тъй като половото им развитие не е завършило все още и има опасност пениса и респктивно уретрата в тази част да останат недоразвити и с по-тесен лумен. Проучванията показват, че повишен риск от заболявания на долните пикочопроводни пътища има при котараци над 2 годишна възраст, кастрирани, затлъстели и не много активни. Най-често засегнатата възраст е от 2 до 6 години. Също така се смята, че живеещите навън, активни котараци са с по-малък риск от развитието на FUS.
 

Какви са клиничните признаци на FUS?


 

Признаците могат да бъдат разнообразни, но най- честите са:


 

-Често уриниране

-Продължително стоене в котешката тоалетна

-Напъни за уриниране без или с отделяне на съвсем малко урина

-Кървава урина и дори формиране на съсиреци

-Болезненост, мяукане (вокализация)

-Уриниране на неподходящи места (извън котешката тоалетна)

-ПРИЗНАЦИ НА УРЕМИЯ- безапетитие, депресия, слабост, повръщане, хипотермия и дехидратация


 


  

Как се поставя диагнозата?
 

Диагнозата се поставя въз основа на клиничния преглед и анамнезата.

Анамнезата при заболяването обикновено е доста показателна- засегнатите котараци се опитват да уринират често и то на необичайни места. Може да се напъват по време на уринирането, но отделят малко количество урина, често кървава. Честите опити за уриниране и напъните може да бъдат сбъркани от собствениците с признаци на констипация.

Ако ранните признаци на запушването бъдат пропуснати, ще се забележат повръщане, слабост и депресия на по-късен етап. Признаците на уремия, означават че животното има пълно запушване на уретрата от поне 48 часа. Признаците на хиперкалемия – цялостна слабост, сърдечни аритмии или брадикардия, говорят за по-дълъг период на пълна обструкция. Комбинацията от уремия и хиперкалемия е потенциално животозастрашаващо състояние.

Ехографията е високочувствителен метод за изследване на пикочния мехур и бъбреците и е препоръчителна при появата на някой от признаците на FUS.

 

Какво е лечението на обструктивния урологичен синдром?

Лечението трябва да се насочи в две насоки. Първата е основно симптоматична терапия, т.е. да се отстрани запушалката от уретрата и да се започне флуидна терапия, която да стимулира уринообразуването. Втората насока е специфична терапия към причината за запушването- диета, лечение на уринарна инфекция и др.

Във всички случаи на уретрална обструкция, запушалката трябва да се отстрани спешно. Това обикновено се осъществява чрез промивка, ретроградно през уретрата, чрез ослизен катетър. Добре е да се направи лека седация (упояване), за да се улесни катетеризирането. Ако при тази процедура запушалката не може да се отстрани, се прави цистоцентеза, за да се изпразни пикочния мехур. След като налягането откъм пикочния мехур се намали, втори опит за катетеризация обикновено е успешен. Ако в урината има голямо количество кристали или кръв, се препоръчва неколкократно промиване на мехура.


 
 

Решението дали катетъра да се махне или да се пришие зависи от специфичния случай. Пришиването на катетъра предпазва от бърза реобструкция на уретрата и позволява да се следи количеството отделена урина. Но също така може да причини бактериална инфекция на долните пикочни пътища и оток на уретрата. Прилагането на широкоспектърни антибиотици, когато се налага да се пришие катетър, намалява вероятността от инфекция. Ако се наложи да се остави катетъра, той трябва да се свърже в затворена система (обикновено урината се събира в празна банка от стерилен разтвор), за да се понижи опасността от бактериална инфекция. Ако е необходимо се поставя и яка, за да се попречи на котарака да си откачи системата или да си извади катетъра.

Препоръчително е катетъра да се пришива само в случай на някое от следните 4 състояния:

  1. Трудно е отстранена запушалката;

  2. След като е била премахната запушалката, струята е слаба или се отделя урина само на капки;

  3. Котаракът е уремичен;

  4. Вследствие на преразтягането, мускулатурата на пикочния мехур не функционира и той не се изпразва самоволно.

  5.  

Катетъра остава докато не изчезнат признаците на уремия. Обикновено 24 часа са достатъчни. За да се избегнат усложненията от поставения катетър, той трябва да се отстрани колкото може по-рано.

В случай, че пикочния мехур не може да се катетеризира, заради запушване може да се наложи да се направи спешна операция. Тя се състои в поставяне на цистостомален катетър, през който да се изтегля урината и да се изпразва пикочния мехур. Това дава възможност котарака да се изведе от уремичното състояние, да се стабилизира и да се премине към по-задълбочени изслевания, да се установи позицията на запушалката и тя да се премехне.


 

Съществува ли хирургично лечение на уретралната обструкция?


 

Ако запушването на уретрата не може да се преодолее с нехирургични методи, се използват операционни техники за отстраняване или заобикаляне на запушването.


 


 

Перинеалната уретростомия е операция, която прави уретралния отвор по-широк (техниката, включва кастрация). Перинеалната уретростомия се препоръчва, ако обструкцията рецидивира в рамките на 6 до 12 месеца. Стопаните трябва да се информират, че след тази операция възможността да се развие инфекция на уринарния тракт е по-голяма (обикновено, не по – често от веднъж годишно).
 

Какви могат да бъдат усложненията на уретралната обструкция?

Животозастрашаващите усложнения от уретралната обструкция са свързани с развиването на уремия и хиперкалемия. Постоянна бъбречн недостатъчност не се развива, освен ако запушването е продължило над 96 часа. Нормалната бъбречна функция се възстанивява след около седмица, ако обструкцията е траяла до 36 часа.

Потенциално последствие от уретралната обструкция е увреждане мускулатурата на стената на пикочния мехур, заради продължителното преразтягане. Тогава, дори и след премахване причината за обструкцията, котаракът не може да уринира доброволно, но урината може да бъде отстранена мануелно, чрез притискане на мехура и то с добра струя, като доказателство за това че няма запушване. Лечението в този случай се състои в това да се потдържа празен мехура, чрез често мануелно стимулиране или с поставяне на цистостомален фолиев катетър. Времето необходимо за възстановяване функцията на пикочния мехур е индивидуално, но обикновено е 2-3 седмици.

Последствията от самата терапия включват усложнения свързани с уринарните катетри и с уретралната хирургия. Честото катетеризиране може да доведе от наранявания и ерозии на лигавицата, до пълното разкъсване на уретрата. От друга страна внасянето на инфекция с катетъра може да причини и хематурия и дисурия. Затова при по-тежките случаи се препоръчва да се постави цистостомален фолиев катетър. Той е необходим при уремични животни, при които трябва да се следи колко урина се произвежда, при котараци при които трудно е отстранена запушалката, или след това струята е слаба и в случаите с нарушена функция на мускулатурата на стената на пикочния мехур, при които е невъзможно да се отстранява урината често, мануелно чрез притискане.
 

Съществуват ли профилактични мерки за предотвратяване на FUS?

Един от най-неприятните аспекти на уретралното запушване е че често рецидивира. Котараците, при които се е получило запушване за пръв път до 4 годишна възраст, са в по-голяма опасност от реобструкция по-късно, в сравнение с по-старите животни. Направено е изследване, при което една част от случаите са хранени с лечебна храна от серията на , а на други е направена уретростомия. Една година по-късно и в двете групи не е имало случаи на повторно запушване, така че се приема че и двата варианта са ефективни. При 15% от котараците с перинеална уретростомия, обаче е имало възпаление на уринарния тракт и е било необходимо да се дават за по-дълъг период ацидификатори (вещества подкиселяващи урината).

За правилната профилактика на FUS, трябва да се намали приема на минерали и да се повиши приема на вода. Само че, по-голямото количество течности през устата не води задължително до увеличаване обема на урината, тъй като не малка част от тях се изхвърлят с фекалиите. Трябва да се следи за относителното тегло на урината, за да се определи доколко е концентрирана.

Лечебната храна е препоръчително да се дава за период не по-дълъг о 2-3 месеца. Препоръчително е след първото запушване на котарака, да се опита да се потдържа състоянието му без рецидиви с поддържаща диета. Ако обаче, въпреки нея, котарака отново се запуши най-добре е да се премине към перинелна уретростомия.

 

ИЗВОД
 

Котешкият урологичен синдром е много често срещано заболяване при котараците, причините, за което могат да бъдат разнообразни, но най- честите са кристални плаки в урината. Клиничните признаци могат да варират от болезненост допълно запушване на уретрата и тежко състояние. За щастие, забелязано навреме от стопаните и лекувано адекватно, заболяването често има благоприятна прогноза. Съществува консервативна и хирургична терапия на урологичния синдром. Съществуват профилактични мерки, които могат да намалят вероятността за рецидив на заболяването.


 
 

Автор: Автор: Д-р Виктория Маринчева иД-р Сабина Герганова


 

ОНЛАЙН ПЛАЩАНЕ

Уважаеми клиенти , ако желаете да заплатите Вашата сметка с банкова карта (или Paypal), моля използвайте този формуляр въвеждайки пациентски номер!

За пациент #