Любопитни случаи

Токсоплазмоза

Токсоплазмоза

 

 

 Токсоплазмозата е заболяване, причинено от едноклетъчен паразит наречен Toxoplasma gondii. Токсоплазмозата е едно от най-разпространените паразитни заболявания и се среща при почти всички топлокръвни животни, включително домашните любимци и човека. Въпреки това инфекцията с T.gondii рядко се изявава с определени клинични птризнаци.    Image

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кой е причинителят на токсоплазмозата?

Цикълът на развитие на токсоплазмите е сложен и включва междинни и крайни гостоприемници. Хората, свинете, гризачите и други диви и домашни животни (включително и котките)са междинни гостоприемници. Котките, диви и домашни, са единствените крайни гостоприемници. Това означава, че  паразита може да продуцира яйца само след като зарази котка. Когато котката погълне инфектирано животно или инфектирано сурово месо паразитите се освобождават в храносмилателната и система. Попаднали в стената на тънките черва, токсоплазмите се размножават и започват да образуват ооцисти. Тези ооцисти се отделят с изпражненията в огромно количество. Котки, които за пръв път се заразяват с T. gondii обикновено започват да оделят ооцисти 3 до 10 дни след като са погълнали инфекктирана тъкан, и продължават отделянето около 10-21 дни.  За това време могат да се образуват милиони ооцисти, които са много устойчиви на външните условия и могат да преживеят в околната среда около година.

Image

Някои от токсоплазмите, попаднали в червата на котката проникват по дълбоко в чревната стена, размножават се и се превръщат в тахизоити. Тази форми се разпространяват в други тъкани( главно в мозъка,очите, скелетната и сърдечната мускулатура) на тялото. Там те образуват цисти, съдържащи бавно размножаващи се форми, наречени брадизоити.

Image

Ооцистите, отделени с ипражненията на котките не са веднага инвазиоспособни, т.е. не могат веднага да заразяват други организми. Първо те преминават процес на спорулация, който продължава 1 до 5 дни в зависимост от условията на средата. Веднъж спорулирали, ооцистите са готови да заразяват котки, хора и други междинни гостоприемници. Междинните гостоприемници могат да бъдат заразени, но в техния организъм не могат да се образуват ооцисти. Междинните гостоприемници се заразяват поглъщайки инвазиоспособни ооцисти, които проникват в различни тъкани( главно в мозъка,очите, скелетната и сърдечната мускулатура) и формират цисти. Тези цисти остават в тъканите до края на живота и са инвазиоспособни за котки, хора и други междинни гостоприемници, ако погълнат инфектираната тъкан.

 

Как засяга котките?

Повечето котки, заразени с T. gondii не показват клинични признаци. Клиника има при котки с неадекватен имунен отговор, включително малки котенца или котки страдащи от левкемия (FELV) или котешки имунодефицитен вирус (FIV).

 

 Най-обичайните симптоми на токсоплазмоза при котките са треска, загуба на апетит и летаргия. Може да има и други симптоми в зависимост от разпространението на цистите в тялото. В белия дроб, инфекцията може да доведе до пневмония, която да причини респираторен дистрес в различна степен. При засягане на очите или централната нервна система може да се наблюдава възпаление на ретината или предна очна камера, променен размер на ззениците и реакция към  светлината, слепота, некоординираност и др.  Image

 

 

Как се диагностицира токсоплазмозата при котките?

Диагнозата се поставя на базата на анамнезата, признаците на заболяване и лабораторните тестове. Изследват се нивата на антителата IgG и IgM . Присъствието на специфични за T.gondii антитела IgG при здрави котки означава, че котката е преболедувала токсоплазмоза и сега има имунитет, и въпреки че е носител не образува и не отделя ооцисти. Наличието на специфични IgM антитела предполага активна инфекция при котката. Липсата на антитела от двата типа означава, че котката е възприемчива към заболяването и ще отделя ооцисти, в случай, че се зарази.

Image

Понякога в изпражненията могат да се открият ооцисти, но те приличат  много на други паразити и не може да се разчита на този метод на диагностика. Освен това котките отделят ооцисти само за много кратък период от време и често не отделят ооцисти когато проявяват признаци на заболяване. Точна диагноза може да се постави чрез микроскопско изследване на тъкани или тъканни натривки за специфични патохистологични промени или наличие на тахизоити.

 

Може ли да се лекува токсоплазмозата?

Повечето котки с  токсоплазмоза се възстановяват без лечение. Ако се налага моге да се направи курс с клиндамицин. Използват се също пириметамин и сулфадиазин, които заедно инхибират репродукцията на T.gondii. лечението трябва да започне възможно най-скоро след поставянето на диагноза и да продължи няколко дни след изчезване на признаците.

 

Как да предпазя любимеца си от заболяване?

Домашните любимци не трябва да се хранят със сурово месо или кости, кофите за боклук също не трябва да бъдат достъпни за тях. T.gondii се открива и в суровото козе мляко, следователно то също би могло да бъде източник на зараза. Котките които излизат навън могат да се заразят като улавят и изяждат различни гризачи и птици.

Image

Изпражненията трябва да се почистват ежедневно, а котешкото легенче да се измива с гореща вода.  Кучетата не трябва да имат достъп до котешката тоалетна.

 

Мога ли да се заразя с  токсоплазмоза от котката си?

Котките отделят ооцисти само за кратък период от време. Понеже котките се почистват много старателно и не носят паразита по козината си, възможността да се заразите, галейки дори инфектирана котка е нищожна. Също е необичайно заразяването при одраскване или охапване от котка. В заключение, котки, които живеят у дома, не ловуват и не се хранят със сурово месо трудно биха се заразили с T. gondii. Спазването на добра хигиена и ежедневното почистване на котешката тоалетна също минимализират риска от заразяване.

 Image

 

Какъв е рискът за здравето ми, ако котката ми има положителен тест за токсоплазмоза?

Всъщност, контактът със здравата котка с положителен резултат е по-безопасен отколкото с котка с отрицателен резултат. Това е така, защото положително реагиралите котки са пре боледували токсоплазмоза и имат стабилен имунитет. Затова при нова среща с паразита те не развиват заболяване и не отделят ооцисти. Продължителноста на  имунитета е от 1 до 6 години. Котките реагирали отрицателно не са се срещали с паразита или нямат имунитет и при заразяване ще образуват и отделят ооцисти, които могат да инфектират хора и животни.

 

Как хората се заразяват от токсоплазмоза?

Контакта с контаминирана с ооцисти почва е главният източник на зараза за различните видове гризачи, бозайници и птици. Хората се заразяват най-често при консумация на полусурово инфектирано месо, особено агнешко и свинско или не измити плодове и зеленчуци. Употребата на сурово мляко, особено козе, също крие рискове. Ако майката бъде заразена, T.gondii може да се предаде на плода по време на бременноста.

Image

Токсоплазмозата крие рискове за две групи хора: бременните жени и хората с подтиснат имунитет. В 60 % от случаите инфектираната бременна жена предава T.gondii на плода. Ако това се случи в началото на бременноста обикновено се стига до спонтанен аборт. Ако заразяването стане в по-късен етап (10-24 седмица) може да има тежки последици за бебето, включително хидроцефалия, слепота и умствена изостаналост.  При хората с подтиснат имунитет заболяването протича тежко с увеличаване на лимфните възли, нарушения във функцията на очите, централната нервна система, дихателната и сърдечно-съдовата система.

 

Кой са симптомите на токсоплазмоза при хората?

Токсоплазмозата може да няма никакви симптоми или да протече като грип, с треска, подуване на лимфните възли и мускулни болки.  Признаците се запазват от няколко дни до няколко седмици. Ако имунната ви система е нормална не можете да се инфектирате отново.

Повечето бременни жени нямат признаци на заболяване.  В 60 % от случаите инфектираната бременна жена предава T.gondii на плода. Ако това се случи в началото на бременноста обикновено се стига до спонтанен аборт. Ако заразяването стане в по-късен етап (10-24 седмица) може да има тежки последици за бебето, включително хидроцефалия, слепота и умствена изостаналост.

 

 

Какво трябва да знаят бременните жени за токсоплазмозата?

Бременните жени трябва да зпомнят, че да се заразят с токсоплазмоза чрез лоша хигиена или чрез храната е много по-вероятно, отколкото от котешки изпражнения.

В 60 % от случаите инфектираната бременна жена предава T.gondii на плода, което може да има тежки последици за вашето бебе.

Чрез серологични тестове вашият лекар може да установи дали можете да се заразите (ако нямате антитела срещу T. gondii), дали сте болни или имате имунитет.

За да се предпазите спазвайте правилата, описани по-долу.

 

Как да се предпазим?

Има  няколко основни правила, които трябва да спазваме за да предотвратим инфекцията с токсоплазмоза:

 -Не яжте сурово или полусурово месо. Месото трябва да се готви при температура 100°C за 20 минути.

 -Не пийте непастьоризирано мляко.

 -Не яжте неизмити плодове и зеленчуци.

-Измивайте добре ръцете си и повърхностите  с топла вода и сапун след приготвяне на сурово месо.

 -Носете ръкавици и се измивайте добре след работа с пръст, пясък или почва.

 -Спазвайте хигиена преди хранене, особено децата.

 -Не хранете котките си със сурово месо и не  пастьоризирано мляко.

 -Не позволявайте на котките си да ловуват или да ровят в боклука.

-Не позволявайте на котките да използват саксиите или детският пясъчник за тоалетна.

-Ежедневно почиствайте котешкото легенче и го измивайте с топла вода.

-Бременни жени и хора с подтисната имунна система не трябва да почистват котешката тоалетна.

            Image

           

Мога ли да задържа котката си?

Котките участват в цикъла на развитие на T. gondii, но те не са главният виновник за заразяването на хората. При добра хигиена съжителството, дори на бременни жени и хора с подтиснат имунитет с котки е напълно безопасно.

Image

 

 

Автор: Д-р Яница Денчева

 

Литература :

Dubey, JP. Toxoplasmosis. Zoonosis Updates. American Veterinary Medical Association. 1995: 144-149.

Georgi, JR; Georgi, ME. Canine Clinical Parasitology. Lea & Febiger. Philadelphia, PA; 1992: 81,87-88.

Griffiths, HJ. A Handbook of Veterinary Parasitology. University of Minnesota Press. Minneapolis, MN; 1978: 31-33.

Статиите в този сайт НЕ заместват клиничният преглед от ветеринарен лекар и не са основание за диагноза. Моля посъветвайте се с лекар ако забележите необичайно поведение или болестни признаци при любимеца ви. Той може да открие важни проблеми, които вие може да сте пропуснали.

ОНЛАЙН ПЛАЩАНЕ

Уважаеми клиенти , ако желаете да заплатите Вашата сметка с банкова карта (или Paypal), моля използвайте този формуляр въвеждайки пациентски номер!

За пациент #