Представяме интересния случай на Амон, седем годишен голдън ретривър, препратен в нашата клиника , заради парализа със задните крайници.
След едноседмична история на схванат вървеж, рязко, при разходка Амон беше получил слабост и последваща парализа в задната част на тялото, включително невъзможност за самостоятелно уриниране.
Предвид характерната анамнеза и клинични признаци предположихме , че се касае за остра дискова херния (прочети тук). При това състояние гръбначния мозък е притиснат от дисков материал и не може да провежда нормално нервните импулси- резултатът е рязка сетивна и двигателна парализа.
След направените изследвания обаче, с изненада открихме , че се касае за по- рядко заболяване на гръбначния канал- костен тумор, притискащ гръбначния мозък в областта на втория поясен прешлен.
Контрстно изследване на гръбначния канал(миелография), показващо степента на притискането от страна на тумора.
Туморните заболявания обикновено се развиват бавно. В случая, туморът беше лизирал (разградил) част от костта на прешлена и появилата се нестабилност беше причина за рязкото начало на проблема.
Предприехме спешна хирургична интервенция, която се състоеше в премахване на част от костта на засегнатия прешлен (дорзална ламинектомия) и внимателно отстраняване на туморните тъкани, притискащи гръбначния мозък. Отстранена беше и мозъчната обвивка (дура маттер) , срастнала с тумора.
Рентгенова снимка след операцията- вижда се липсата на кост над мястото на притискане. Белите линии са метални игли, поставени за стабилизация на прешлените.
Един ден след операцията- Амон все още не може да ходи.
За наша радост Амон показа много бързо подобрение след операцията- започна да ходи и уринира нормално четири дни по- късно! Беше изписан за домашно лечение и в момента се чувства много добре. Очакваме патохистологичната диагноза на премахнатия тумор.
Четири дни по- късно Амон вече ходи!
.
.
.
.
Патохистологичното изследване на Амон показа: плазмоцитом. Това е локално агресивен тумор, който се повлиява от химиотерапия и средната продължителност на живота при пациенти с такъв тумор е около година. За огромно наше съжаление месец след операцията на Амон той беше приет в клиниката поради възвръщане на клиничните признаци- парализа със задницата.
На контролната миелограма установихме рецидив на тумора и засягане на прешенното тяло.
Макар че е изключително сложна, предложихме на стопаните радикална хирургична интервенция- вертебректомия. Операция, при която се отстранява целия поясен прешлен и на негово място се поставя присадка от бедеренат кост.
Тежката операция, свързана с голяма кръвозагуба, продължи повече от 4 часа и завърши благополучно.
Най- добри резултати се получават , когато операцията се комбинира с локална лъчетерапия, която в България засега не може да се приложи. Някои медикаменти като стероидите, циклофосфамида и мелфалан забавят развитието на тумора.
За съжаление прогнозата за случая на Амон остава неблагоприятна.
.jpg)
